автор: Jenia

Във гората на малка полянка
Дето Слънчо поспира за дрямка,
Преди малкото ручейче още,
Там намира се горската поща.

Писъмцата приема ги Ежко
Че е честен, работи без грешки
знаят всички животни навред.
Ето, зайко със малък пакет
рано-рано към пощата тича
през прозорчето вътре наднича.
Ще изпратя на моята леля,
Пет-шест моркова вкусни и зеле.
А кога ще пристигне при нея?
Тя през четири хълма живее.

Мързеливото пладне настана
Вълчо пише на глас телеграма:
„ Братовчеде, след зимните пости
Аз те чакам да дойдеш на гости.
Тук кошарите селски са близо”
Вълчо млъкна и чак се облиза.

На работното време към края
Тук поспира и малкият паяк.
Бърза в горската поща да влезе
преди слънцето днес да залезе.
На калинката прежда ще праща.
С Ежко разговор сладък подхваща.

А когато изгрее луната,
Ежко тихо залоства вратата.
И поема дома през трънака.
утре работа много го чака.