автор: cataphractus

Аз помня времето, когато бил съм птица
И можел съм свободно да се рея,
И помня как в горите бродил съм
Като лисица,
Жадувайки луната да изгрее.

И зная как съм чакал,
Стегнат в кожата на гущер
Да ми изникнат първите пера,
За да опровергая глупавите поговорки
И с облаците да летя...

Аз помня времето, когато бил съм зърно
И молел съм благословия от дъжда
И зная как като ела съм свеждал
Клони зиме
Под тежината на снега.

Аз бил съм и сръндак, топящ рога мъхнати
Във бистра изворна вода,
И сьомга бил съм,
Бягаща страхливо
В дълбочините на вира.

Аз помня, бил съм таен знак
И чародейски огън,
Тотем на много племена
И лумнал неизгарящ трън;
И глас съм бил,
Вопиещ във пустиня,
И празничен камбанен звън...

Аз зная, бил съм вятър,
Шепнещ нощем
И после – едър къснозреен плод,
И старец бил съм
С тежка стъпка,
И пъргаво девойче в хоровод.

Аз помня, бил съм и жребец,
Обзет от бяс,
И вол кафяв
Под бремето на тежко рало,
И груба власеница бил съм аз,
И хермелин по царско наметало.

Аз виждам – бил съм
Свит юмрук,
Издигащ меч
Над нечия глава,
И жертва в същата минута;
Умел ловец, за съжаление
Съм бил,
И кретаща пронизана кошута.

Аз помня,
Виждам,
Зная.
Бил съм всичко –
Не очаквам нищо.
Единствено се чудя
На сегашния си жребий клет:
След толкова неща
Прекрасни и значими
Днес да бъда
Само лош поет...