автор: Albatros

Над полетата с ръж
тежки гърмели свода разцепиха.
Седем капчици дъжд
аз ти нося – светулки на шепица.

Твоят град е зловещ,
скрий ги нейде – в косици, на пазвица.
И пални тиха свещ –
да ми грейне солта и порязникът.

Сиротинка в дъжда –
ще те диря по спирки и подлези.
Вея бяла брада
сред пияници, курви и сводници.

Сто лета, зими – сто,
само вятър ми свири в огнището.
И съм жив... но защо? –
да си влача животеца в Нищото.

Ако можеш, тръгни?
Влез на пръсти във моите пролети.
Нека в техните дни
Бог небе ти отвори за полети!