автор: daro

…и полета им беше черен,
а крилете бляскаха зелено

кръжаха и пищяха –
крясъци от фуги,
прострелваше ги светлината
на снопове – лазерни рапири,
циркулираха свирепо…
самите бяха центрофуги,
сплитаха се –
разкъсваха се живи

…и полета им беше черен,
а крилете бляскаха зелено

бумеранги бели –
кръстове строшени,
в летежи полудели
скосяваха очите
с откоси на шрапнели,
сърца пречупени
на гларуси –
гарвани руси
по фасадните ракурси
разписваха присъди…
на кои?
на тези, дето ги видели!

…а почерка им беше черен,
а крилете капеха зелено

п.п. Този болезнен Разпетък
заседна като ръбест залък.
Прости ме, Боже – от всяка мъст,
но кой бе тоя гъз!