автор: desert_inrose

Синята кръв на душата ми вае летливо писмо,
листите бели с тънко перо татуира.
Нощта ми понася те - лек - с елегантен поклон,
а ставам корицата на отворена книга.
И когато някога четивото ми в теб се разгърне,
когато отпиеш само допир мълчана вода
и капката синьо мастило, отгоре замръзнала,
ще изплува в окото ти, като образ едва...
Тогава може би ще отлистиш на отбелязката
да допишеш писмото до цялата Мен, ще
заръчаш да мине без шум и транзитно каляската
към пищния бал в чест на краля ни Вечност...