автор: osi4kata

... а моята любов не ме разкъсва,
не ме захвърля в мазохистки дълбини
и не вися умиращо по кръстове,
с две думи - ТЯ НЕ МЕ БОЛИ!
И това ме вмъква в леко притеснение...
Дали пък нещо с мен не е във ред?
Защо не се разкъсвам от съмнения
и не припадам в предпоследния куплет
на някое възторжено писание,
кънтящо кухо като скучен псалм,
написан в ен-та степенно страдание
от луд поет, полу-умрял
на своята измислена Голгота,
разчекнат като гимнастик...(?)
Да... моята любов е кротка..
и аз минавам за циник.