автор: highwayman

Мечтаех да бъда световен поет –
с изящни метафори, с бляскави рими
от раз да откривам пространства незрими,
брилянтни да нижа куплет след куплет.

Лелеех аз слава и лавров венец,
пегас хвърковат със искрящи копита,
копнеех да глътна вода ненапита
в лазурния стан на самия Творец.

Но, баста, разбрах, че венецът е трънен,
пегасът крилат е отруден катър,
чиито нозе под товара се гънат

и мрачният взор не открива лазур...
Затуй си оставам недраг, нецелунат
от славата... Тесен е селският кър.