автор: lukluk521

РАЗГОВОР МЕЖДУ ЕДНА ЗВЕЗДИЧКА, КОЯТО НЕ СЕ ЧУВСТВА ДОБРЕ В СВЯТА ВСЕЛЕНА, НО НЕ СМЕЕ ДА Я НАПУСНЕ, И ЕДИН ПРАТЕНИК ОТ ДРУГА ВСЕЛЕНА

Пратеникът: - Здравей, Звездичке. Как си? Какво си правиш?
Звездичката: - Здравей, Пратенико. Не ми е добре, тъпо ми е.

Пратеникът: - Ела с мене, Звездичке в моята вселена. Там може да се чувстваш по-добре.

Звездичката: - Виж, виж, какво написах:
Аз така и не успях да узрея...
Останах цвят – цвят от който пият пчелите...;
който късат влюбените, за да покажат любовта си кум другия...;
който кичат по реверите си... по косите си в празник...;
Който сушат през пролетта, за да отпиват от аромата му през студената зима...;
Цвят, с който художниците „сверяват” наситеността на розовото...
и – цвят отражение в тъмните стъкла на очилата на тъжни минувачи...
А казват, че плодовете се броят на есен....
Аз останах цвят ...!
Звездичката: - защото не искам да ме кон-сумират като плод, а да съм тичинков пра-шец

Пратеникът: не е чак толкова трудно, но някои не могат. На мен ми трябва малко време да го проумея.
Пратеникът: Аз съм ти казал, че на мен ми трябва другар в живота, ПАРТНЬОР. Не искам нито тичинки, нито тичинков прах.

Звездичката: с една дума - си представих, че съм цвят от ябълково дърво

Пратеникът: Но ....

Звездичката: Аз съм ти казала, че нямам намерение да променям тотално и гене-рално живота си.

Звездичката: в началото всичко е добре
Звездичката: после - едно и също - както в предните връзки и обвързаности

Пратеникът: знам, мило. Аз затова напи-сах "Но..."

Звездичката: всичко в този свят е една илюзия, с която се раждаме, живеем и умираме

Пратеникът: Знаеш ли, не може да не си свързан с нещо или някой. Хората сме со-циални животни - и търсим нещо подобно на нас. В повечето случаи в началото се лъжем - почти всички!!

Звездичката: социализирането на човека води до убиване на индивидуалността
Звездичката: стадния принцип за оцелява-не не ми се харесва

Пратеникът: после започват да ни перда-шат, да си чупим главите, да ни врат мо-зъците, понякога търсим решения, нами-раме - мислим ги за добри, те пак по-втарят грешките ни (понякога) в нов ва-риант. и .....
Пратеникът: виж времето минало и вече няма сили за търсене.
Пратеникът: и става толкова кофти, че ти е все едно какво е около тебе, търпиш, преглъщаш мъката, слагаш я хладилника на душата, тя се втърдява, става лед....
Но пространството свършва и трябва да махнеш нещо от него. Махаш го. Остава място. Но от това място изкача някаква надежда, нещо, което изглежда по-ново, по-интересно...

Звездичката: към Пратеникът: - „изглеж-да”

Пратеникът: Но дали е наистина така - не знам! Не ми се иска да давам категоричен отговор да или не. Просто не знам.

Звездичката: (усмихва се)

Пратеникът: не можеш цял живот сама, мило. Нали все пак някоя пчеличка трябва да долети до тебе, да вземе прашеца, да го занесе някъде... И когато това стане се чувстваш щастлив. Поне аз бих се чув-ствал щастлив. Но прашеца отива някъде. Някой го взема и си казва "Я колко инте-ресен прашец. От кого ли е?" Аз бих за-почнал да търся от кое цветенце, дръвче, храстче е дошъл този прашец. Все има някакви следи.
Пратеникът: Но годините вървят....
Пратеникът: ... и силата вече малко по малко намалява, остава колкото онова мускулче по средата да прави "туп-туп", "туп-туп" .... И все ти е някак си тъпо, че може би си намерил най-сетне може би най-доброто за тебе, а не можеш да бъдеш с него.
Пратеникът: Но.... през това време цвет-чето, храстчето, дръвчето и то старее, то може би търси истинската пчеличка да дойде и да каже: "Миличко, намерих го, намерих най-доброто за тебе". И се надява (тайничко може би). Но пчеличката се е зареяла на някъде и вече я няма, няма и няма...
Пратеникът: И надеждата на цветенцето угасва бавничко, бавничко. И неговото сърчице започва да пропуска някое "туп-туп".
Пратеникът: И вече се прокрадва ужасна-та мисъл: "Аз съм само на света. Няма ве-че смисъл да търся най-доброто". И се за-тваря в себе си, клюмва, дразни се на всичко около себе си, но все се надява.
Пратеникът: Може би това цветенце има някаква пчеличка, която от време на вре-ме се появява край него, махва му с крил-це и .... отлита. И пак цветчето клюмва, затваря листенцата си, няма какво да даде на другите... И пак отново, и пак отново, докато сърчицето изтупа за последен път.
Пратеникът: И край, край на всичко. И на неговата надежда и на надеждата на "най-доброто за него" друго цветче.
Пратеникът: Такъв е този свят - краен. И лош. И става все по-лош. Но защо трябва да губим надеждата за по-добро, защо трябва да се затваряме в себе си.
Да, Звездичке, миличко, агапи му, живо-тът е един кръг, едно много дълго повто-рение на едно и също. Не може по друг начин. Просто не може.
Но е много, ужасно важно, да имаш до се-бе си някой с който да виждате нещата по близък начин, не да се гледате в очите (това е в началото), а да гледате в една посока.
Но никак не е лесно да кажеш "Майната му на всичко досега! Почвам отново! И се надявам, че с другия човек до себе си ще вървим заедно напред, ще гледаме в една посока, ще се смеем заедно, ще тъгуваме заедно...."
Но дали наистина не си струва! Не знам, не съм такъв човек да налагам грубо мне-нието и/или желанията. И ти го знаеш. Аз знам, че и ти си май такава. И ти търсиш разбран човек.
Пратеникът: ей, хайде стига - стана голя-ма приказката за Звездичката, която не иска или не може да промени своята га-лактика.



ЧАСТ ВТОРА – РАЗГОВОР С ДРУГА ЗВЕЗДИЧКА – ОТ ПОЕТИЧНАТА ГАЛАКТИКА

Пратеникът: Май не е цялото.

Звездичката от поетичната галактика: чета сега
Звездичката от поетичната галактика: не знам дали е цялото, но е приказка на ед-но цяло поколение, плеяда от самотно чувстващи се хора, откровение на безпът-ните, искащите без посока, надяващите се на чудеса, падащи от неподвижния хо-ризонт на техния прозорец
Звездичката от поетичната галактика: верно и дълбоко откровение, но не върши работа, защо ли?
Звездичката от поетичната галактика: Ня-ма градация без промяна, няма промяна без болка.
Звездичката от поетичната галактика: то-ва трябва да е ясно на всички ония, нас, аз, ти, твоята звездичка.

Пратеникът: права си. Но за това се иска сила, а тя вече като че ли я няма.
Пратеникът: удряш главата, удряш, боли, боли, стената не подава, а ти оставаш без сила.

Звездичката от поетичната галактика: Вярвам и сигурно е така, но и няма как, ако новата битка е придизвикателство за актуализация на мечти

Звездичката от поетичната галактика: Тя си дава сметка, че все пак сме в залеза на живота и не можем да предложим кой знае каква грантова схема за щастие

Пратеникът: "актуализация на мечти"

Звездичката от поетичната галактика: мда

Пратеникът: какво значи грантова схема.

Звездичката от поетичната галактика: грантова схема е проект за инвестиции, които ти дават, но първо трябва естест-вено да имаш план за усвояване на същи-те.
Звездичката от поетичната галактика: (Усмихва се)

Пратеникът: мале, че техничарско обясне-ние

Звездичката от поетичната галактика: ти ми даваш проекта си за нашия съвместен живот.
Звездичката от поетичната галактика: аз ти казвам колко мога да инвестирам в тебе
Звездичката от поетичната галактика: ма да

Пратеникът: аз ти давам само рамката.

Звездичката от поетичната галактика: не стига

Звездичката от поетичната галактика: нали си наясно

Пратеникът: аха

Звездичката от поетичната галактика: а това е дефицита на интернета
Звездичката от поетичната галактика: абсолютен минус
Звездичката от поетичната галактика: тук са само думи, думи, думи
Звездичката от поетичната галактика: и какво...... ако е пясъчна кула от думи

Пратеникът: да, бе. колко си права. няма я истинската емоция, не се виждат чув-ствата. Едно е да го пишеш, друго е да го кажеш наистина.

Звездичката от поетичната галактика: разбира се

Пратеникът: да видиш себе си и другия човек в този момент.

Звездичката от поетичната галактика: нали знаеш за моето уравнение
Н=О-Д
Звездичката от поетичната галактика: (усмихва се)

Пратеникът: разтълкувай го, така не го разбирам

Звездичката от поетичната галактика: трябваше да е ИН=О-Д и означава “интер-нетно нещастие= очаквания – действител-ност”