автор: DianaStefanova

„Напиши ми живот, след който ми се умира.”
Елица Мавродинова

Аз съм свой инквизитор и ужас, затвор и присъда.
Всяка утрин отсечено пада небе; аленее.
Няма миг на пощада и ден, в който искам да бъда.
Напиши ми го, Боже - такъв, че да ми се живее!

Напиши ми живот - реноаровска лятна картина,
като нечие детство пастелен и медено-сладък.
Да се гмурна в платното, зеления бряг да премина.
И по слънчева, тиха река да отплувам нататък.

Там, където разтварят се в люляков дъх часовете
по лицето на простичка радост, без думи разбрана...
Измисли ми живот - но такъв нека бъде, Поете,
че сама да поискам от него да бъда живяна!