автор: DianaStefanova

Столетия проклинат ме с омраза.
И станах трън в сърцата им - Злодеят.
Оная, по-жестока от проказа,
чудовищност - белязаха ме с нея.
Че аз погубих техния Спасител
за дяволските тридесет монети.
С отровната целувка. Но не питат
какво видях в очите Му да свети.
Погнусата, досадата смирена -
а бях готов на смърт, да бе продумал,
да беше приласкал веднъж и мене -
отвърна се от мен, като от чумав!
Нощта тежеше, каменно мъртвило.
Доброто ми се срути без пощада.
Защо не ме повика, Боже мили?!
Кълна ви се: от обич го предадох!
За него сам над бездната увиснах,
плодът на злото с корени в земята -
Исус ще ме посрещне и пречисти.
В Юдея ще се върнем като братя.

______________________________________
*По мотив от Юда Искариот, разказ
на Леонид Андреев; с благодарност към Райсън
за великолепния превод: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=46249
Светъл празник на всички!