автор: Kangalov

Нямахме избор и двамата,
не искахме да следваме други...
Аз ти нарисувах звездна пътека,
по която е ясно да тръгнеш,
за да си адски щастлива
и да имаш душевният мир.
Да си прелестна и красива,
но да не мислиш,че съм кумир ...
И да вървиме двамата редом,
пред онова любовно причастие,
за да ни има,да не сме уморени,
да не търсим свободен престой,
глави да не свеждаме преклонени,
от чувства поробени и от покой ...
Нима не ме чу,дали те подразних ?...
Нима те предадох, в споделеният мир,
нима чувствата душевни изпразних
или ще те търся сред поредният пир.
Не искам да си отречена,нали си ЖЕНА,
искам само щастие и любовна магия,
ще съборя пречките и всяка стена,
за да те има усмихната и да мога да пия.
Да пия от твоята ведра усмивка,
от твоят чар и прекрасна душа,
да се наричаш гордо: - Щастливка,
че откри пътеката и ме позна ...

15.01.2012