(що ни съ пулучава прикраснуст при мене)
И рече Господ: Чадо, напишù!
Ма, хубаво да го напишеш, щот
дан станиш сетне хèптен за резил,
за шушу-мушу, смях и там какòту!
И са почнá. Мижáх. Мижах и са напинях,
та белки нещу-някакву снисá.
Ни повня уткугù ф таквиз усилия
ни бях са фъргала. И баш куга?!
Тринайсти, мола Ви са! На Разпети петък.
Боля ли ма? Сърбя ли ма? Ни знам.
Офф, скъса са синджиря на казанчиту
ут зор. Убаче, зор – ни зор, твуря…
- Прруст, махай са бе, Шòшо! (туй – кутака),
Какò си ми замяцал нанасреща?
На махалъта коткити събрал. Пррустак!
Да са умиташ, щот дан тъ замеря с чехъла!
И проговори Шòшку, точну пу чувешки:
Аз мож да съм пррустак, ама съм пич!
Пък ти, щом ма замеряш с тоя чехъл,
ут ся насетне ред дан сътвуриш!
Измяца сетне – три пъти пу три,
навири си упашката нагоре,
пугледна ма със ЕЙ ТАКВИЗ учи
и са умети на кумшийката у двора.
Фнимавайти и вий, куга така
са заядети нейде с някуя гадинка!
Съм урочасана ут черен кутарак,
затуй ви каканижа прустутии. :)))