Мигът на нежното споделяне,
бе съпроводен от тонове отрова,
засипали ненужното разделяне
и слагането на една окова.
А имаше надежда,светлина игрива,
но я удавихме в планинският поток.
И виждах как лицето грее и бе щастлива,
до утрото,което Ти превърна във порок.
Защото приказките хорски и страхът,
те сринаха и тихо,подло ме покри.
Дори не се опита и докосвайки лъчът,
не скъса твоята окова и не продължи ...
А после тихо плачеше и ти тежеше,
че птичката отново сви си пролетно гнездо,
отново бягаше във кръг и силно те болеше,
защото не омеси своето тесто ...
05.04.2012