автор: stranen

Под дървото намерих малка сянка – спрях,
да чуя как зазвучават страшно
и гръмко камбаните в пет.

Видях камбанарията, сякаш жива –
там, до гробището на монасите,
намерили покой под нейната сянка.

На върха изправен беше монах,
дърпаше петте въжета на камбаните –
с крака, ръце и зъби – монах.

Напъплиха хора – да чуят звука –
тържество на духа, за който казват,
че забравата бил победил.

Дърветата пък кършат клони –
дали заради вятър,
или аплодисменти за делото свято.

Но – факт е – повейва малко,
все едно е въздух около камбана,
биеща високо над тревата.

Аз стоях и слушах
тази песен на душата,
но се стъмва рано – тръгвам вече.