автор: Kangalov

Как вятърът свисти в косите,
разнася ехото на моят искрен зов.
Разстила го над пясъка и над вълните,
със своят вихрен танц и моята любов ...
А в утрото разнесе аромата,
на смесените чувства и твоята игра,
размеси го и с аромата на цветята,
а после трепетно с листата поигра ...
Надбягваше водата на планинския поток
и облаците тъмни,във небето разпиля.
Разкри как хоризонта е широк,
щом има чувства,а до тях е любовта...

27.03.2012