автор: Gargabela

Господи, позволи ми да те сменя!
Нека пироните да забият в моите длани.
В очите ти невинни има такава тъга,
от която искам следа да не остане.
Нека моето тяло да тръпне там,
върху гредите на кръст сковани-
голо и слабо като птица без крила,
с кървящи, пулсиращи, грозни рани.
Знам отново ще възкръснеш, знам...
Но страданието ти се блъска в мене.
Разкъсва нощите ми на парцали. Срам
гори ме, че съм човек - дявол да го вземе!
Срамувам се, че сме безпощадни и зли,
рушим и отхвърляме и се мразим до лудост.
Премръзнали сенки са нашите празни дни.
Моля се отново да стане светло чудо.
Търся лицето ти в намръщения ден.
Жадувам усмивката ти да ме погали.
Разпети петък е. Ти умираш... Прероден
дано ни простиш - на нас, окаяните вандали.