автор: Kangalov

Духовен стон,желание,сърдечен порив,
надбягваха се с времето и вятрът отвън,
а чувствата отново търсиха си покрив
и ме събуждаха в поредният ми сън ...
Със утрото прегръщах изгрева,росата,
намирах мек покой сред нежните цветя,
ала усещах,как грозно дебне самотата
и времето върви,а с него и живота излетя.
Какво пък,нали оставих диря,светъл лъч
в която да ме помнят,дори без дъх останал,
да слушам музика,човешки радости и глъч,
да знам,че правилният път съм хванал ...

05.04.2012