автор: joy_angels

На тополата – гнездо.
На тополата – мълчание.

Пролет като из ведро,
а гнездото – без желание
някого да приюти,
някои да приласкае:
да им даде за път очи,
да ги накара да мечтаят…

Вечер в старото гнездо,
а тополата се клати –
аз не се боя, дано и
ти да си с сърце крилато.
Гнездото ще ни подслони
в този дъжд за шепа време,
зрънцé любов ще посадим,
а после нека ни поеме
и сивотата на деня,
и скуката на всичко ясно.

Ще дойде после есента.
Гнездото ще ни стане тясно
и двамата ще отлетим,
задавени от любовта,
ала узнали, че я има.

Като тополата и вечерта.