автор: BlackCat
Подрасква в очите среднощна умора.
Резки по душата пъстреят
в обвивката дрипава. Тихо пустее
у мене без птици просторът.
Ни песен, ни полъх, ни облачна буря...
Тъмнеят светкавици слепи.
Две длани - спокойни - една в друга слети...
Кому да заплача се моля?
Разкъсай я тази ненужна обвивка.
Дъхът си в стените не вграждай.
С вик срещаш света ти, когато се раждаш,
а после защо зъби стискаш?..
Боли тишината в душата замлъкнала,
дращи събраната болка и
аз - отразена - разбирам пак колко е
пусто в очите пресъхнали...