автор: amduat

Чаршафи - намачкани, окъсани,
нюанс на дезинфектант.
Клаустрофобичен страх
ме тласка към прозореца -
безброй цветя във пролетта задъхани...
Съзнанието ми се среща със чудовища -
ръбатата, ръждясала глава на моя ужас
и вместо да прегърна пролетта си
удавям я в потта на неспокоен унес.
Загнива и разлага се, лигави се
едно кокиче, гушнато от мен,
червей във безсмъртната душа
яде, множи се, сътворява тлен.
Кошмарите ми - смехотворно изстъпление,
сковават ме като на дървен кръст.
В чаршафите с печат солидно сгърчен е
нечист Иисус под червеи и пръст.
Виновна съм, това е престъпление,
ще висна на бесило от косата си.
Всяка нощ - безмилостно е изкупление
да сънувам болничната стая на душата си.