автор: musketar

Една светкавица се съблече.
Възхитен, я сподири гръм.
Любовта им небесна се стече
над дъждовния хълм.

Аз случайно се случих там някъде,
в тази чужда любов - като гост.
Непоканен - почти като вятъра.
Като ручея - мокър до кост.

...А ти спеше до мене сгушена,
на три дена с камили път.
И тогава удари градушката
уязвимата земна плът.

А ти спеше до мене, отляво,
със отвито, златисто бедро.
И далечно в съня си долавяше
мирисът на колендро...