автор: LinaTod

Дали си виждал как се ражда
от вълчо-черната утроба сиво-бяло утро?
Как мъхени конци от светлина се снаждат,
как след нощта денят пристига мъдър?

Как светлината със деня флиртува,
как само си играе с него -
подскача, тича, страстно го целува
и в следващия миг изчезва!

Танцува лудо и сама се смее!
Бере треви, които на любов ухаят...
А зад привидната сериозност
денят я обожава и желае!

И щом умора сладка я налегне,
конците й в кълбо се намотават.
А тя прозява се и търси да облегне
главата си на неговото рамо.

Ръката й в ръката му се вплита...
Отлитат мълчаливо от земята.
Денят - щастлив, че е обичан
от най-желаната - от светлината!

Тогава вълчата луна раздира
със ножа остър нощните си дрипи
от болка - как денят е сляп и не разбира,
че е пленен от блудна самодива...