автор: PostScriptum

Имаше в сервиза един Симо, викаха му Симо Железото, който регулираше предници. Имаше и модерен за времето си стенд, така че всичко се показваше на компютъра. Още на пръв поглед възникваше съмнение дали Симо разбира нещо от тази техника. По-точно трудно можеше да се направи връзка между недодялания отвсякъде мъж и стенда.
Както всички майстори в сервиза, Симо беше строг и намръщен, не разговаряше с клиента, дори не му обръщаше внимание. Вземаше бакшиша със същата строгост, поглеждаше спокойно какво си му дал и пускаше банкнотата в огромен джоб на работния комбинезон, отпред на гърдите му. Същинската работа на Симо по реглажа беше с гаечен ключ и чук, които той не изпускаше от ръцете си. След като почукнеше където трябва (поне така си мислеше клиентът), Симо отиваше бавно, с показно достойнство пред компютъра, прехвърляше чука и ключа в лявата ръка, натискаше някакъв клавиш и забиваше поглед в монитора. Гледаше, мислеше, натискаше друг клавиш и пак мислеше. Личеше си, че мисли по начина, по който мърдаше веждите си, като да спореше с някого.
След реглажа на предницата, моята кола завиваше почти сама на ляво, обаче едно че свикнах и внимавах, второ, че не смеех да отида пак при Симо. Освен че самият той беше заплаха за колата, то бяха предварителни записвания, то беше чакане с часове...
Но нали бедата не идва сама, наложи се да сменям ябълковиден болт.
И ето ме пак при Симо.
– Симе, – викам му, като гледам да го предразположа – гледай да го смениш тоя болт без да разваляш реглажа на предницата…
Аз знам как може да се смени ябълковидния болт без да се нарушава реглажа на предницата , той също го знае и поради това не се обяснявам. Обаче това е допълнително усилие за него.
– Е от къв зор да се занимавам с това? – пита строго Симо без да ме поглежда – Реглажа ше го напрайме пак.
Точно от нов реглаж ме беше страх.
– Не, бе, няма зор, – казвам все едно, че наистина не е толкова важно – ама ти нали ми прави предницата преди две седмици…
– Еее…? – дига вежди Симо.
– Еми супер е, колата спи …
– Улучúло се е… – отговаря като на себе си Симо след дълга мисловна пауза, види се трудно му беше да повярва на думите , но пък му беше приятно да го чуе.
И вече приятелски казва:
– Нема проблеми, ше го напрайме както искаш.
От този ден минавах за доверен човек на Симо.
А предницата взе, че се пооправи след смяната на болта.