автор: yotovava

Не спира да я вика денонощно.
Душичката му – колко перушинка.
Откъде извади за гласа си мощ
във вейчиците вкопчената чинка!

Дъх не си поема, та дори за миг!
Нощя, деня, дъждът не я прогони.
Най-изкусния и страстен чуролик
престъргваха щурчетата с триони.

Люляков въздишък покрай бял салкъм –
небето щедро в аромати ръси.
Време е да ни разбудят като с гръм
птиците със своите земетръсни

свирукания и пламтящи ноти –
подобно факли от листенца мак?
Какво е да си птицата напролет,
колчем Господ разпилява благодат?

Какво е да живееш и да дишаш
за този миг да бликнеш във вокали?
Така навярно ветровете пишат
по облаците ангелски хорали.