Бягам след сянка в мрачен ден,
търся врата да отворя…
Присядам, край прашният път уморен,
със себе си неволно говоря.
Очите ми празни, блуждаят напред,
към храма Господен и мил.
Там ще открия своето време,
кой и какъв съм бил?
Душата ми в свещ ще запаля.
Аз зная грехът си тежи.
С молба към Бога ще се покая.
Човек, роден съм боли...