автор: ANTARAH

Моят Учител водеше, честно казано, странен живот. Домът му бе просторен и светъл, чист, уютен, ала скромно обзаведен.
Който е посещавал Кайро знае, че там прозорците и вратите са изключително само от северната страна, като отворите в стените са миниатюрни, почти като амбразури. Вратите се залостваха денем и нощем, особено в арабския квартал, а прозорците се отваряха само през нощта за да пропуснат хладният свеж нощен въздух.
Да, обаче къщата на Учителя имаше прозорци от всички страни. А те и входната му врата бяха денонощно отворени. Не разбирах тази негова странност и един ден не се стърпях:
- Учителю - попитах го аз. – Защо постоянно е отворен дома ти? Не те ли е страх от крадци? И защо си отворил прозорци на всички стени на къщата си?
Той пристъпи няколко крачки и се облегна на рамката на вратата:
- Пустинните хора – туарегите, строят своите колиби без врати. Отворът през който влизат закриват с най-пъстрият и хубав плат, който имат, за да се вижда от далече. Защото знаят, че отворения дом в пустинята е като оазис, където пътника може да намери вода, храна, подслон и защита. Тежките порти, резетата и катинарите са изобретение на уседналите хора. Те предпазват домакина от останалия свят и света от страхливият градски човек. Те превръщат духовния човек в къртица, която рие своя дом и крие в него лъскавите си скъпоценности. Те са символ на страха на човека от останалите и от света... Ето защо вратата ми е винаги отворена. Не се страхувам дори от враговете си и всеки е добре дошъл в дома ми. А че някой може да ме окраде – нищо ценно нямам в къщата си. Моите скъпоценности са тук и тук – Учителя посочи с ръка към сърцето и главата си. – Никой не може да ми ги отнеме, ако аз сам не позволя това!
Не се сдържах и отново повторих част от въпроса си:
- Добре, а защо имаш прозорци навсякъде?
- Света има четири посоки. И това което се случва на Изток касае и Севера, и Запада, и Юга. Искам да държа под око всички посоки в света и затова прозорците ми гледат към тях!
И се разсмя почти беззвучно…