автор: traveling_musician

Три върха виждам през малкия прозорец.
Три упражнения на боговете на изкуството.
Алпийски рог да имах, бих издухал към снежните покои
галактика от най-гърмящите си чувства...

Но бързо времето тече. Възторгът се пречупва...
Там трите върха са скачени във верига,
която с музикален ключ не се отключва.
А планината снежната си шапка не повдига...

Да можех само малко късче да открадна
от красотата. На листа да я сложа и да забода крилата
на пеперудата, която цял живот ми бяга...
Бих легнал и целунал бих земята...

Тук съм странна птица - хем искам, хем не съм наясно...
И как да изкълва трохите от трапезата на Господ,
като не притежавам даже капките от ледената стряха,
които правят кратки драскотини по прозореца?...

Каква неправда!... Да си чужденец и с плаща на поета...
Да гониш нещо, а то да се измъква, като че напук
на правото ти да го хванеш, да го повъртиш в ръцете...
И на топящия се сняг да издълбаеш: "Аз бях тук"...