автор: elenasim1

Казваш, че съм по-студена...
Ха...
Животът ме превърна във скала,
сърце кървящо, пробита вена.
Не съм дете, вече съм жена.

Казваш, че някак си съм по- различна...
Да...
Научих се какво е да порасна,
да бъда призрак, сянка и двулична.
На кръст душата си да разпна.

Казваш, че за мен тъгуваш...
Тук съм... Но някак по- далечна.
В нощите за мен будуваш...
Прости ми майко, звяр съм не човечна...