Сред облаци
разписваме се,
следобедът ни слисан
пета забива в scandal,
следобедно разтрисащ ни.
На масата, в чинийката,
наднича гузно слънцето,
загърбило поредното
неделно лъчестискане.
От делнични потреби
уикендът задъхва се,
небесно- въпросителното
зад транспаранта
свива се .
В червено-кехлибарено
листата кичат вятъра.
Усмивка до поискване
се мъдри на устата ми…
Ридаете ли вече,
зелени птици,
кацнали
в саксиите верандни,
до думичките лачени?
Плачете,
простудете се,
преброждайте дъжда,
до вятъра допрете се...
Ще мине и това.
…Събаря се следобедът,
небрежно нещо вписващ
във своята
неделно -безделна
христоматия.
А другата магия ?
Да скита -
оставете я …