автор: rajsun

Заглавието е от стихче на Андрей Германов)))

При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово.

За да изцицам сичко свише,
оставял съм по 2-3 молива!
Пак пишат, не че да не пишат,
но много се задраскват, моля ви.

С един, с един. И друго важно –
да не разтягаме локума! –
това забравих да ви кажа:
до моливчето турям гума.

Те тая гумичка е крива,
та чак понякога ме плаши.
Защото смисъла изтрива,
а не посяга на талаша.

На нея да се сърдим, друже,
за хубавото и за лошото.
Ти имаш ли да ми услужиш?
Да пратиш твоята по пощата?

Или по вятъра пратú я.
Дай óвреме. Че иде час,
оная, дето ще изтрие
написаното. Че и нас.