автор: biser4e

Какво е този свят? Измислен кораб.
Круиз в блатата на човешка низост.
Това ли е пределът? Доброволно
да скитаме в несътворена близост.
Дали е мисия да бъдеш личност,
като самотен остров сред потопа?
Спасените от своята себичност
са просто котки с няколко живота.
Души, заседнали във плитчините
на вечната си (не)обремененост.
Дали е мисия да бъдеш ничий
и точно затова така потребен?
Не вярвам, че човещината скрива
лицето си пред собствената болка.
Но кой ще се загърне с мойта риза,
пропита със свободната ми воля
да бъда пулс на трепкаща мембрана
за всяка суета и безсърдечност.
Достатъчно видях, но ще остана,
дори да се удавя в неизбежност.
Не чакам никой друг да се променя.
Сега се връщам в себе си да търся
убежище за всичко сътворено
от тия постоянни земетръси,
които небесата разлюляват
и ангелите на земята слизат,
по сребърните нишки се спасяват
в телата ни при всеки катаклизъм.