автор: Myfina

Да помечтаем понякога :) Просто наум.
Интернетно – съвсем без обвързване.

Без легло. Може с дрехите. И,изобщо, без думи.
Да полетим, без да мислим.
Без криле и посока.
Да видим звездите.
Те не са ни високо
Умеем да лъжем? Е, и небето е близо.
Да си хванеш звезда е любовен туризъм.
И защо да ревнуваме,
като просто друг няма?
Как красиво е в Рая.
Да му мислят онези там, двама. :(
.
Щом затворим очи – да потанцуваме страстно.
Да помълчим. Да помечтаем напразно.
Да се прегърнем сами. Не ни трябва целувка.
Ще си купим надежда. Можем всичко да купим.
Да въздъхнем от нечия чужда въздишка.
То е сън. Там, навярно, е нямало нищо.
Може песен да чуем. Или да поплачем.
Не прекаляваме. Плачем с чужди сълзи, обаче.
Нали е поезия. Близост. И нужда от чувства.
Интернетно това си е даже изкуство.
Ние нямаме образ. То е лична измама.
Само мечтаем.
Не спим.
Не летим и не дишаме.
Нас просто ни няма.