автор: Myfina

С миризмата на кестенно-есенен студ
един облак разплака се сутрешно.
Денят се протегна, по дъждовно обут
и закрачи в мъгливите пушеци.
Разгримиран до чисто, сънят
се наложи да бяга по спешност
утешил се във шест сутринта
с две-три малки пакетчета нежност.
Да чакаш чудо не е лесна работа -
след лятото дори тревата съхне.
И колкото мечти са ми останали,
ще си ги разкрася с роса по мръкнало.
В тях Пепеляшките така и не почистиха
всичкия боклук от чуждите огнища.
И Жулиетите умряха истински
като при Шекспир – все така трагично.
Жабата принц пък изобщо не стана,
даже конят си беше магаре.
Той, принцът, ума си изгубил по-рано
по някаква си продавачка на пазара.
А аз като Рапунцел – с колене охлузени
от приказките с лошите идеи
ще спра да си разлиствам повече илюзии.
Ще взема вече есенно да помъдрея.