автор: nikoi

Безбожно ми е. Всичко ми омръзва.
Апатията вдига сивкав градус.
Разгръщам се. Заникъде не бързам.
Във гардероба - скелети от радости.
В джобовете ми - сенки и бонбонки.
Безочие на шапката ми дреме.
Безбожно ми е. Но не се тревожа-
каквото имам - ще ми се отнеме.
Каквото нямам.. то се подразбира.
Каквото ти прошепна - ще се сбъдне.
Сега не ти е време за прозиране
на крехката ми полудетска мъдрост.
Огледай се във тихите ми длани-
сърдечните им линии пулсират.
Какво ти казват - тайна ще остане.
Сега не ти е време за разбиране.