автор: boliarkabg

Поседнали бяхме да си починем. А, те го направиха заради мене, не заради себе си. Възрастни бяха вече, /абе възрастни, сега съм на техните години и аз/, единият закъсал с очите, другият с краката. Пенсионери.
Разбираха се и си помагаха. Баща ми - най-малкият от трима братя и единият ми чичо - средният син. Винаги са си помагали, жените им се разбираха, ние, децата им, все едно сестри. Когато се пенсионираха разделиха бащината си градина и наплатиха дела на третия си брат, запилял се някъде по Добруджа . Помагаха си, сееха и я работеха. Спомняха си детството, младостта, живота си, по цял ден си говореха и работата им спореше. За зла участ дойде Демокрацията. Върнаха земите, ливадите. Жените им ги стегнаха, млади били още, поне някой друг декар ще работят. Заеха се. С два магарешки впряга и целия инвентар към тях. Така се случи,че аз набикалях по-често село по това време и ми се падаше да им помагам. Де магарето ще поведа, де ще пускам царевичните зрънца след тях. Та и този ден така.
Една пролет се беше отворила, живота напираше отвсякъде. Стар ли си, млад ли си, иде ти да разореш и засееш цялата земя. Болен или здрав, не се спираш. След ентусиазма на пролетната сеитба седнахме да починем в браздата. Нивата ни беше в ниското. Долу, под нея се пенеха калните води на дерето, все още не се кротнали след зимата... Над тях сипеите до поляната на високото, се мъчеха да облекат поне малко голотата си с пролетна тревица. Ослушвахме се за птичи песни и двамата братя ме учеха тепърва коя песен на кое птиче е. По пътя сред поляните забуча и пред очите ни се заредиха един, два, три ЗИЛ-а с някакви особени присобления. Щели да торят - ми казаха моите учители. Горе, в Бежанското, нивите останали на кооперацията и отиват да торят есенниците. Замълчахме и погледите ни сподириха тежките машини. Магаренцата кротко хрупаха до нас. Използваха времето да отдъхнат и попасат, че и техния живот се стъжни с тая Демокрация. „Ей това е, чи - обърна се към мене чичо - видиш ли го? Ей това горе беше досега нашето земеделие, а това сега - и той ми посочи магаренцата - е вашето, сегашното. Как ще я карате е ваша работа. Изберете си!”

Милка Маркова