автор: Myfina

Да бях аз някаква магьосница
да стана рано – още по несъмнало.
И да помоля вятъра да си смени посоката
и нищо подир мен да не е същото.

Че, ако бях магьосница, та да събирам
цялото ти зимно безразличие,
щях да нахраня всички изгладнели птици.
На мене безразличие не ми прилича.

Да бях и поетеса, та безумно
с най-красивите лъжи да те опиша..
Но аз ще скрия всяко празнодумие
във чаената тишина на тази зима.

Там думите не са най-точни изстрели
в десетката на липсващите чувства.
И просто тихичко ще си измислям,
Че някой силно иска да ме гушне.

Да бях прозорец – свещ да ми запалиш
да те намирам вече лесно в тъмното
Но съм звезда и ето как догарям,
защото стоплях нощем даже слънцето

Да бях аз горска фея – да осмислиш,
че цялото ти глупаво внимание
не е защото ти го искаш,
а е защото аз го заслужавам.

Не искам да съм в сънищата ти, защото
съм някаква недоизмислена мечта.
Но няма да съм винаги в живота ти.
ще си остана там и малко след това.