автор: Myfina

Едни квадратни мисли ме замерят с кестени,
а и от бързане на вятъра съм заприличала.
Не знам дали я искам много тази есен,
увита в дълъг блейзер в цвят „горчица“

със рошавите мисли рано сутрин,
на чаша чай със тазгодишния ноември,
когато просто чакаш нещо да се случи
и ти е останала една лъжичка време.

Да, точно тази сутрин, във която
есента не е пастел, а черно-бяла снимка.
А ние, неизплакали си още лятото,
продаваме душите си на зимата.
И си събираме в две шепи скреж,
и крием в него всяко важно нещо.
Тогава свършва /просто неизбежно/,
тогава свършва сезонът на кестените.