Езикът ми от сладко отвикнал е отдавна.
Изтръпнал е дори от вкусове тръпчиви.
Навярно за това, от устните ми хладни
и думите се ронят тъй грапаво горчиви.
Но слагам им юзди и свивам ги зад зъби-
те само отразяват ранимата ми същност,
камшичните следи и белезите груби...
Прикривам зад сарказъм сърдечна безвъздушност.
Пчелите не виреят по гласните ми струни-
да произвеждат мед, от устните да капе...
Но зная, че я има из камерите дънни
-малко нежност бледа в амброзия на капки.
И рядко може някой ей тъй, до тях да стигне-
в сърцето ми да влезе, нектара да отсее.
Един успя, обаче... Преди дори да мигна!
Не питайте за него...Той още там живее.
2007г.