автор: tiamat

Тъжна мелодия на красиви криле,
устремени към простора.

Така искам да танцувам с вятъра,
да докосвам цветята,
с които споделяме
най-съкровените тайни на пролетта.
Колко ли самотни са те сега?
В дъжда, който винаги
Все нещо обещава.
Обещава…
Обещава…
Защо постъпи така с мен,
нали уж бяхме близки?!
Нали шепите ти обещаваха топлина,
а предрекоха вечност.
вместо игра на цветовете.
Аз бях само един пъстър миг
преди залез,
който няма да дочака нощта.

Пирон в сърцето на пеперуда.
Отчаян трепет на криле,
които избледняват.