понякога те мразя
и от завист зеленея,
и сърцето ми, смиреното,
разкъсва се от тежък гняв.
завиждам ти,
че токлоз лесно е за теб
да сложиш точката,
да дръпнеш и чертата
и хлопнеш пак вратата
на моето и твое "ние".
и мразя те загдето
можеш и без мен,
и без да мислиш,
нито да жадуваш;
без да мечтаеш
или да тъгуваш
с дни наред по нас,
да си живееш най-добре.
но най-вече яд ме е,
че дума не обелваш
и от мен да се преструвам искаш
че няма нас и нито ние.
ей затова те мразя -
че с цялото си сърце,
обичам те!