Игличинки извезваха
снежинкови драперии,
смърчове подсмърчваха
висулки от носле
и ухания смолисти
стелеха над конник –
един път,
на път за Водни пад.
„спомен за Гълъб и Севда”
пихме глътка вода…
бяхме със Захира
Преди раздяла,
от бокса на конюшня
два кестена ме разтопяваха
със смразяващи флуиди.
Молих се като дете –
по-добре
да бе, секира!