автор: kandid

Пролетта идва неумолима,
с деца листенца ,
с бременни пъпки.
Зимата трябва да си отива,
а я побиват тягосни тръпки.
Как да напусне таз чудна промяна,
как да изстрада тази раздяла?
Не, на прощаване
ще направи спектакъл,
който разбира би си поплакал.
Ще ръсне снежинки, ще ги развее,
във вихри прозрачни ще им попее.
Нека целунат децата листенца,
Нека прегърнат пъпките бременни.
О сбогом,о сбогом – поне за сега –
Цъфтете, ухайте – аз тъй ще тъгувам,
дордето отново до вас допътувам.
Но вече ще бъдете златни и сребърни,
с главички увехнали, към земята наведени.
Лесно е лесно, да победиш победени,
много е трудно да изцелиш наранени.
А моите вихри , за сега са обречени в
чудно вълшебство в прегръдка незрима.
Нежна раздяла на пролет и зима.