Погледни ме Обич ,
не знам къде съм .
Изгубих се във твоята Земя .
Вървях след думите ти ,
вълшебна песен ,
примамливо протегната ръка .
Отне сърцето ми
и те последвах .
Наивница !
Повярвах в Любовта ,
която тутакси
се изпари безследно .
Пусто е във моята душа .
Прекършена съм ,
като цвете ,
сам - само пред ураган ,
прекършени са и крилете ,
май това е краят - знам ...
Къде си Обич моя , земна ?
Върни ме във
небесното ми царство ...
Къде си , Обич ?
Така си ми потребен .
Единствен ти любими ,
ти си ми лекарство ...