автор: atom

Участник в актуалното издание на "Очи за себе си" - по действителен случай, поразкрасен с авторовата глупост.


Денят като жена ми бе студен
и като нея също – депресиращ.
Прибирах се със моя Ситроен
и търсех мравя-дупка, да паркирам.
Оставих го далеч от входа малко,
прибран-недоприбран до две-три преспи
и тръгнах да залитам по пързалката,
но пътища към къщи няма лесни.
Бе както и да е, прибрах се някак.
Какво бе вкъщи ще пропусна – проза.
То няма друга напаст като брака,
отрова в крайно многосмъртна доза.
Та, сутринта със радост се изнизвам
от зандана – тоест брачно ложе,
минавам през таванската си изба,
че в тоя мраз без градусче не може.
Излизам. Сякаш горе-долу помня,
къде оставих снощи там колата.
Със миши стъпки, зорове огромни,
от пад на пад, придвижих се нататък.
И ей я, на, зелената ми Ксантия,
такава кранта по веднъж се случва –
най-дъртата от всички дърти кранти,
но поне с централно уж отключване.
Централно – ако белким влезе ключът.
Е, влезе, с удар-няколко по дръжката,
обаче, после взе, че се закучи,
насам-натам, не ще. Напънах мъжката.
Да му се не види и ключалка.
Замръзнала като бюджет. Уви.
И пак по огледалната пързалка –
към близкото далечно „ОеМВи”.
На двеста метра, колко му е, ей го.
Но в този студ и с този лед, познайте...
Не остана ставичка без белег,
но... „Моля ви се, размразител дайте!”
И дадоха ми: „Ех, че си с късмет,
последното шишенце взимаш, свърши.”
Сега обратно, в този пукаш лед,
отвсякъде направо се довърших.
След поредно падане по „Дъ”,
поне на шефа, взех, че се обадих:
„Началник, само да се разледя
и идвам с тези спешните доклади.”
И криво-ляво стигнах си обекта,
ключалката удавих в синя течност,
изчаках да се прояви ефекта,
да не направя нещо някак грешно...
И, ха, да завъртя... Ми, пак не става.
То бива зима, ама туй е глупост.
Напънaх и ключалката, и бравата,
и взе, че превъртя бе, гати. Счупи се.
И като ми призля, погледнах вляво...
И някъде на две коли от мен,
съзирам - непукистки престоява -
един зелен подобен „Ситроен”.
Приближих се и ми се постори,
че изглежда, как да кажа, собствен.
Опитах с ключ. Реши да се отвори.
Имобилайзер с моя код – удобство.
Запалих си. Потеглих. Гуми зимни.
След дълг бой заслужих си победата.
Сега каквото вече си ми скимне.
Да му мисли, само че, съседът. *


-----------------------------------------------------
* - в действителност не съм счупил ключалката, а като опитах същата на дясната му врата, просто си превърташе, което доста ме озадачи, смятайки все още колата за моята...