автор: traveling_musician

Коленича в музикалния си храм
и тихо се приготвям за молитва.
Пулсира оживялото пиано,
с душа човешка и лирична...
Под пръстите ми болката се лее.
И слиза пред прозореца небето.
Без думи почва то да се люлее,
ведно със песента за Жулиета.

Но ако с музиката сладкогласна
и с всички нотички - звънчета,
от свойта приказка прекрасна,
повторно се пробуди Жулиета...
И ако тя, с шишенцето в ръцете,
пак любовта в смъртта подири...
Тогава темата на нужния Ромео,
аз няма,... аз не мога да изсвиря!

Тогава Жулиета ще живее...
Ще ни е непозната, но отново
ще бъде и невинност, и съмнение,
и чашата с най-нежната отрова...