автор: osi4kata

Ти помниш ли?
Ти помниш ли онези пъстри дни
и рошавите кестени във парка,
уханните прораснали треви
с невероятни цветни шарки?

И ние – две полу-деца,
забравили да дишат от вълнение,
и издълбаните в дъба сърца
във стил любовно уравнение

Ти помниш ли, че точно там
за първи път спонтанно ме целуна
и аз потънах румена от свян
в най-искреното си бездумие.

Ти помниш ли? Цвърчене на скорци
огласяше ленивия следобед...
когато спря за миг да се върти
светът край нас. И беше пролет...

Ти помниш ли онези пъстри дни...