автор: roza1

Не зная на времето всички капани,
аз съм вълк единак - зная луната.
Тя познава гласa ми.
Аз познавам децата.

Не зная на вятъра всички посоки,
аз съм точна стрела - пазя сърцата.
Те са много раними.
Аз съм болка, прости ми!

Аз помня на думите нежния глас
и се боря по женски с тишината.
Тя е много жестока.
Ти си моя посока.