Вечност те чаках, любов...
Закъсня. И когато дойдЕ
бях оглушала за твоя зов
и със изстинало сърце...
.-.-.-.-.-.
Радостта е цвете нежно
поливаш ли го- ще живее
с обич в небето безбрежно
славеева песен ще пее
-.-.-.-.-.-
Не му мисли-веднъж се живее
Очи отвори, виж красотата
Че бързо старостта ще довее
вятърът леден на самотата...
-.-.-.-.-.-
Прощавай ти благородно
в душата завист не таи
и на сърцата тебе сродни
щедростта си покажи!
.-.-.-.-.-
Ближния си ти строго не съди
Ако можеш, само му помогни!
А не искаш ли- не му се сърди
Орисия е всеки от нас да греши!