автор: galiakara

Вечност те чаках, любов...
Закъсня. И когато дойдЕ
бях оглушала за твоя зов
и със изстинало сърце...


.-.-.-.-.-.

Радостта е цвете нежно
поливаш ли го- ще живее
с обич в небето безбрежно
славеева песен ще пее

-.-.-.-.-.-

Не му мисли-веднъж се живее
Очи отвори, виж красотата
Че бързо старостта ще довее
вятърът леден на самотата...

-.-.-.-.-.-

Прощавай ти благородно
в душата завист не таи
и на сърцата тебе сродни
щедростта си покажи!

.-.-.-.-.-

Ближния си ти строго не съди
Ако можеш, само му помогни!
А не искаш ли- не му се сърди
Орисия е всеки от нас да греши!