автор: hava

целим се с ясна присъда.
Камък на шията и…
недоверие
тегне без жалост
и с нея осъмва.
Въпроси без отговор –
не е за питане?!

Жалим, не жалим –
какво да разбираме…
Бъхтят в гърдите
думите горди.
Падат невинни
след спор за войводи…
И е безумие, а уж сме еднакви…
и свои (тъй да се каже).

Щом трябва в дълбокото
на джоб да се бърка -
други са правилата
други са правдите.
В ядрото на светлия ден
вярваме, че сме значими,
че пазим доверие,
че още ни има…,

че знаем и можем
живот да износим,
с две шепи достойнство
деца да възпитаме…
кахър да прежалим
по старини спастрим
след нас да е истинско
и свеотдадено…

Но питам се: Господи,
за какво ни е точно
враждебност по етноси,
враждебност без срокове…
Една мисъл ме завръща
да зная, че Живота безспорно
с две шепи плъст ни заселва
на светлият ден във безкрая.